Насладете се на носталгична красота и романтика на концерта „Руска есен“ в събота в Операта

Размер на шрифта: A A A Назад
четвъртък, 14 октомври 2021
Публикувано от: Димитър Шишманов
Насладете се на носталгична красота и романтика на концерта „Руска есен“ в събота в Операта

На 16-и октомври, събота, от 19 часа в залата на Бургаската опера публиката ще има възможност да се потопи в неповторимата атмосфера на руската култура – чрез музика, стихове и изобразително изкуство, синкретично съчетали своите послания в единно внушение. Сопраното Мария Цветкова-Маджарова, басът Диман Панчев и пианистката Илиана Тодорова ще подарят на присъстващите моменти на съприкосновение с музиката на Пьотр Илич Чайковски, Рахманинов, Николай Римски-Корсаков, Михаил Глинка, стихове на Сергей Есенин и картините на руски художници.

Ето какво разказва за предстоящата камерна проява Мария Цветкова-Маджарова, сопран:

„На 16-и октомври от 19 часа на сцената на Опера Бургас може да се пренесете в приказния свят на руската съкровищница от музика и картини. Това е поредният тематичен концерт на оперния театър, който разголва душите на артистите. На метри от публиката, в абсолютна акустична среда без микрофони и ,,химия”, ще чуете рядко изпълняваните песни от източния опус на Римски-Корсаков, песни от Глинка и Рахманинов и, разбира се, Чайковски. Интересното е, че концертът е решен като разходка в музей и галерия. Зрителите ще се насладят на картини от Врубель, Шишкин, Репин, Воснецов и др. Картините са подбрани за всеки романс и ария и ще се проектират на огромен екран с реална резолюция и цветове. За това се грижи младата художничка и дизайнер Диана Авелова, която учи в Париж, но е страстна меломанка и мечтата й да прави костюми за големи театри вече изглежда реална. Тя е художник и на още един проект ,,Пътуване във времето '' – с барокова музика, който бе приет с изключителен интерес и продължава да се представя. Техническата част на концерта е на Димитър Пешев, който е доказа професионалист в тази сфера. За този проект ще има и ефектно осветление, което ще Ви пренесе в Изтока и тайгата“.

Под фините пръсти на пианистката Илиана Тодорова ще звучи музиката, а вокалните партии са разпределени между Мария Цветкова-Маджарова – сопран и Диман Панчев – бас.

В руската култура важните партии са точно за тези гласове – мистичното и ангелско, приспивно и нежното на сопраното и онова дълбоко тъжно и в същото време страстно звучене на баса… Любопитни ли сте?“

В програмата на концерта „Руска есен“ ще прозвучат:

„Неспящих солнце“, „Грустная звезда“, „Южная ночь“, „Колыбельная“, „Еврейская песня“, „Песня Зулейка“, „Пленившись розой соловей“, „Нимфа“, „Не пой, красавица“ – Римски-Корсаков; „Сомнения“ – Глинка; „Не только тот кто знап“, „Колыбельная“, „На нивы жёлтые“, „Я ли в поле да не травушка была“, „Благословляю вас леса“, „Забыть так скоро“, „Йоланта ариозо“, „Слеза дрожит“, „Сред шумного бала“, „Ночи безумные“ – Чайковски; „Титулярный советник“, „Мельник“ – Даргомижски; „Ноченька“ – руская песня; „Сирень“„ Здесь хорошо“ – Рахманинов.

За солистите:

Мария Цветкова-Маджарова, сопран, е родена в Бургас. Завършва ДМА “Професор Панчо Владигеров”- София в класа по оперно пеене на проф. Реса Колева. Солист на Държавна опера - Русе и Държавна опера - Бургас. Гостувала е на сцените на Национална опера-София, Държавен музикален театър “Стефан Македонски”- София, както и в театрите на Варненска опера, Пловдивска опера, Старозагорска опера. Многократно участва в международни проекти с гастроли в Италия, Франция, Холандия, Белгия, Германия, Австрия, Швейцария, Испания, Португалия, САЩ. В богатия репертоар на певицата влизат Сузана и Графинята от “Сватбата на Фигаро”, Деспина, Фиордилиджи от “Така правят всички жени”, дона Анна, Церлина от “Дон Жуан”, Блонда, Констанца от “Отвличане от сарая” на Моцарт, Розина от “Севилският бръснар” на Росини, Виолета от „Травиата”, Джилда от „Риголето”, Оскар от „Бал с маски” на Верди, Адина от „Любовен еликсир”, Норина от „Дон Паскуале” на Доницети, Мюзета и Мими от „Бохеми”, Лиу от „Турандот” на Пучини, Щаси и Силва от „Царицата на чардаша” на Калман, Адела от „Прилепът” на Щраус-син, Мария Десислава от едноименната опера на Парашкев Хаджиев, Катерина Измайлова от едноименната опера на Шостакович и други. Носител на "Кристална лира" за 2015 г. Музикант на годината за 2017 г. в анкетата на предавантео за класическа музика "Алегро виваче" по програма "Хоризонт" на БНР.

Диман Панчев, бас:

Завършил е Националната музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“ през 1991 година, в класа на доцент Коснтанца Вачкова. Като студент, пее на сцената на Учебен оперен театър – Сливен, в ролята на Осмин в „Отвличане от сарая“ от Моцарт– с диригент Владимир Кираджиев и режисьор Ваня Бъчварова. През 1991 година пее в Софийската национална опера в ролята на Зарастро в операта „Вълшебната флейта“ от Моцарт. В Националната опера е пял под диригентската палка на Иван Марионов, Руслан Райчев, Борис Хинчев, Михаил Ангелов, Методи Матакиев. Дебютира и като Колин в „Бохеми“ от Пучини, бил е в ролята на Базилио в „Севилският бръснар“ – Росини, Абимелек в „Самсон и Далила“ на Камий Сен-Санс, Том и Самуел в „Бал с маски“ от Верди, Рамфис в „Аида“ от Верди. Участвал в в „Реквием“ на Моцарт. Бил е на турне със Софийската опера в Испания – с Валери Попова и Дарина Такова – в „Княз Игор“ /1999 г./, като Галицки – опера на площада, и като Цунига в „Кармен“. Гостувал е на Майски оперни празници в Опера Скопие в ролята на Закария в „Набуко“ от Верди. С Пловдивската опера е бил на турне със Стоян Попов в Испания в периода 1992 г. – 1995 г. – в ролите на Закария в „Набуко“ от Верди. В Пловдивската опера е пял под диригентстото на Борислав Иванов. Канен е за солист в периода 1993 г.-1999 г. във Филхармонията на Мюнхен, Германия, в Перуджа, Италия, Оssiach Austria – с Николай Геда /1995 г./ в Сантандер, Испания, участвал е в концертното изпълнение на „Canto General” с Микис Теодоракис в Мюнхен, с Баварския Радиохор и оркестър, в концерт с Франциско Арайза с Мюнхенската филхармония. Диман Панчев има над 500 участия във фестивали за сакрална музика в Перуджа, Равена, с камерните състави: „Филипополис“ – Пловдив, с диригент Христо Арабаджиев, „Свети Седмочисленици“ – София, с диригент Димитър Григоров. Участвал е в концерт в Бирмингам хол, Англия – с „Бохеми“ на Пучини.

В периода от 1992 г. – 2008 г. е пял с Русенската опера, под диригентската палка на Георги Димитров – в Холандия, САЩ, Германия, Австрия, Испания – в ролите на Раймондо в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, Закария от „Набуко“ от Верди, Рамфис в „Аида“ от Верди, Спарафучиле в „Риголето“ от Верди, Базилио в „Севилският бръснар“ от Росини, Тимур в „Тудандот“ от Пучини, Ферандо в „Трубадур“ от Верди. Диман Панчев е пял като Крал Филип в „Дон Карлос“ от Верди на премиерния спектакъл на Старозагорската опера – през 2001 г. Гастролирал е в Залцбург с „Бохеми“ от Пучини, с „Турандот“ от Пучини – в Австрия, Германия, Испания, САЩ. С Държавна опера – Бургас, под диригентската палка на маестро Иван Кожухаров, е бил на гастроли в САЩ, Германия, Австрия – в периода 2005 г. – 2007 г. – с „Набуко“ и „Аида“ от Верди, „Турандот“ и „Тоска“ от Пучини – във фестивалите: Белинзона – Швейцария, във Фестивалната зала „Grosses festspielhaus“ в Залцбург – Австрия, фестивалите в Равена и Перуджа – Италия, Сантандер – Испания, Скопие – Македония и др. и др.

Участвал е като солист в „Дон Карлос“ от Верди, като дебютът му в ролята е през 1994 г. на сцената на Бургаската опера, с диригент Иван Вульпе, където пее и в „Бохеми“ от Пучини, „Аида“ от Верди, „Севилският бръснар“ от Росини, „Самсон и Далила“ от Камий Сен Санс“, „Набуко“, „Манон Леско“ от Пучини, „Бал с маски“, „Набуко“ от Верди и др.

Диман Панчев е носител на Първа награда на конкурса в Callosa de Sarria, Аликанте, Испания – през 1997 г. – Елена Образцова, Финалис Ирун, Испания – 1998 г. Издаден е соло диск Artenova Classics – през 1997 г. – LC 3480, Munchel JMP Liturgical songs LC 8870, Switzerland Novalis 1999 LC071.

Илиана Тодорова, пиано

Илиана Тодорова е родена в Бургас. Завършва Средно музикално училище “Проф. Панчо Владигеров” в родния си град при Елена Пеева,паралелно с това е извънреден студент в класа на проф. Джулия и Константин Ганеви, ученици и наследници на руския педагог Нейгауз, в Държавната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” , където по-късно получава висшето си образование в класа на проф. Стела Димитрова – Майсторова и магистърска степен при проф. Борислава Танева. Носител е на 12 национални и международни награди (пет първи), сред които – Първа награда на “Светослав Обретенов”, Grand Prix на международния конкурс “Albert Roussel”, Втора награда на “Виртуози на пианото”, Усти над Лабем,Чехия, пета награда на XXI Международен конкурс за пианисти Сенигалия, Италия, “Карл Филч”,Сибиу, Румъния и др. Участва в десетки национални и международни фестивали в България, Гърция,Кипър,Израел, Словакия, Италия, Австрия, Германия, Испания, Швейцария, Франция, Чехия, Унгария, Румъния, Тайланд, Хонг Конг, Япония и много други. Свири с всички водещи оркестри в България, както и с редица европейски ансамбли. Член на “Trio di Vienna”.Осъществява над сто национални и световни премиери на произведения от български и европейски съвременни композитори. Концертира на престижни подиуми като Biblioteca Berio, Генуа и Teatro Comunale di Firenze, Италия, International Cultural Center Athanaeum, Атина, Bösendorfer Saal, Виена, Световен културен и конгресен център, Хонг Конг и мн.др. Ръководи майсторски класове по пиано и камерна музика в Австрия, Италия, Румъния, Кипър, Хонг Конг. Записва за Българско национално радио, Българска национална телевизия, ERT-3,Гърция, RAI 1- Италия, Националното радио и телевизия на Хонг Конг. Нейни продукции са включени в Златния фонд на БНР. Има издадени 9 CD – за американската компания “ММО”, “Crystal”, Гърция, Voiceart, Австрия и Съюз на българските композитори. Постоянно осъществява записи за филмови продукции с италианското звукозаписно студио Sud Ovest Records. Илиана Тодорова е член на международната асоциация “Albert Roussel”,Франция, Шубертово дружество, Австрия и на българското представителство на Международната асоциация за съвременна музика. Илиана Тодорова има близо двадесетгодишен академичен стаж като преподавател по пиано и камерна музика в НБУ и НМА, и е ежегоден педагог и пианист към Лятна академия за майсторски класове към Ost-West-Musikfest, St. Polten, Австрия. Участвала е в Мартенски музикални дни, Софийски музикални седмици, Салон на изкуствата, Пианисимо, Преглед на нова българска музика, Тракийско лято, Австрийски музикални седмици и редица международни форуми в различни държави.

Публикации: Творчески публикации (издадени компактдискове): •Съвременни български и гръцки композитори Дуо Лафчиева-Тодорова Деница Лафчиева, кларинет Илиана Тодорова, пиано 1998, "Crystal", Гърция •Петър Петров Концерт за пиано в памет на Ерик Сати Камерен ансамбъл "Tempi concertati" диригент Веселин Байчев 2000, Съюз на българските композитори •Моцарт, Концерт за пиано и оркестър KV 412, Пловдивска филхармония Диригент Найден Тодоров 2000, Music minus one, САЩ •Моцарт, Концерт за пиано и оркестър KV 413, Пловдивска филхармония Диригент Найден Тодоров 2000, Music minus one, САЩ •Дуо Кузманова-Тодорова Цезар Франк Бах Сарасате 2001, Voiceart, Австрия •Моцарт, Концерти за пиано и оркестър KV 38 и 40, Пловдивска филхармония Диригент Найден Тодоров 2002, Music minus one, САЩ •Homage a violin "Da Vinci" - Stradivarius 1725 дуо Кузманова-Тодорова 2004, Voiceart, Австрия •Камий Сен-Санс Концерт за пиано и оркестър сол минор Пловдивска филхармония Диригент Найден Тодоров 2005, Music minus one, САЩ •Моцарт, Концерт за пиано и оркестър KV 482, Русенска филхармония Диригент Найден Тодоров 2007, Naxos, Holland Научни доклади: "Хиндемит в България между двете световни войни", Млад научен форум за музика и танц, брой 1 (2007) "Пианото и пианистът", Млад научен форум за музика и танц, брой 3 (2009) "Възникване и промени в семантиката на понятието "симфонизъм"", Млад научен форум за музика и танц, брой 4 (2010) "Романтичната сонатна форма - трансформации (развитие и отлики от класическата), Млад научен форум за музика и танц, брой 5 (2011).

Свали като PDFСвали като PDF Разглеждания: 351 Последна промяна: 16:53:33, 15 октомври 2021